Максим Български

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Максим Български
български патриарх
Патриарх Максим, 2003 г.
Роден
Марин Найденов Минков
Починал
6 ноември 2012 г. (98 г.)
ПогребанТроянски манастир, Република България

Етносбългари
Религияправославие
Учил вБогословски факултет на СУ
НаградиОрден „Народна република България“ (1974)
Орден „Стара планина“
Максим Български в Общомедия

Максим I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 4 юли 1971 година до смъртта си на 6 ноември 2012 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. От 1929 година учи в Софийската духовна семинария, която завършва в 1935 година. На следната година става певец и деловодител на църквата „Успение Богородично“ в Русе, като остава на поста до 30 април 1938 година. През септември същата година започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет. По време на ваканциите си е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир.[1]

На 13 декември 1941 година е замонашен в параклиса на Богословския факултет „Свети Климент Охридски“ с името Максим от митрополит Филарет Ловчански под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил. На 19 декември 1941 година в храма на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Паисий Врачански и Максим е назначен за дякон и проповедник в Ловчанската митрополия.[1]

След като завършва Богословския факултет, от 25 декември 1942 година до 30 август 1947 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 година в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ митрополит Паисий Врачански го ръкополага за йеромонах. На 12 юли 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Михаил Доростолски и Червенски.[1]

От 1 август 1947 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1 май 1950[1] до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.[2][3]

На 15 юли 1955 година е назначен за главен секретар на Светия синод и е председател на редакционната колегия на периодичните издания на Синода.[2]

На 30 декември 1956 година в катедралата „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен в епископски сан с титлата браницки.[4]

Участва в изборите за ловчански митрополит и на 10 октомври 1960 година епархийските избиратели го избират за владика. На 20 ноември 1960 година е канонически утвърден за ловчански митрополит. В 1965 година е избран за член на намаления състав на Светия синод.[4]

След смъртта на патриарх Кирил Български на 7 март 1971 г. Максим Ловчански става наместник-председател на Светия синод, а на следващия ден Политбюрото на ЦК на БКП взема решение той да бъде предложен за глава на Българската православна църква.[3] Светият синод, по предложение на Максим, взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на църковно-народния събор, а в събора да участват членове на църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил (техният 4-годишен мандат е изтекъл преди 16 години).[3]Свиканият по този начин събор избира Ловчанския митрополит Максим за български патриарх и софийски митрополит на 4 юли 1971 година.[3][4] Твърди се, че на 73 бюлетини (минималният брой, който гарантира избора, ако присъстват всички 111 души) името на митрополит Максим е написано с два еднакви почерка.[3]

Умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98-годишна възраст.[5][6]

На опелото на 9 ноември 2012 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София идват четирима православни предстоятели: Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители на почти всички поместни църкви.[7] Погребан е същия ден в църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни лица. Няколко години след смъртта му миряни твърдят, че на гроба му се случват чудеса.[8]

Легитимност[редактиране | редактиране на кода]

Патриарх Максим на канонизацията на Светите Баташки новомъченици в храм-паметника Св. Ал. Невски на 3 април 2011 г.

В началото на 90-те години на 20 век опитът на политически и църковни фактори да сменят ръководството на Българската православна църква довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение и се оспорва въз основа на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков.[3] Подкрепя го и училият в семинарията министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. София, Princeps, 2003, 359 с. ISBN 954-8067-75-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 146.
  2. а б Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 147.
  3. а б в г д е Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 754.
  4. а б в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 148.
  5. Патриарх Максим почина, news.bg, 6 ноември 2012 г.
  6. Официален сайт на Св. Синод на БПЦ – Днес, 6 ноември 2012 г., се престави в Господа Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305131208/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=90647, посетен на 6 ноември 2012 
  7. Опелото на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, архив на оригинала от 25 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121125010311/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=91071, посетен на 12 ноември 2012 
  8. Благой Цицелков, Миряни твърдят, че на гроба на патриарх Максим се случват чудеса, БНТ, 16 април 2017 г.
  9. Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
архимандрит Методий настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва
(1950 – край на 1955)
архимандрит Атанасий
Максим I браницки епископ
(30 декември 1956 – 30 октомври 1960)
Герасим
Филарет ловчански митрополит
(30 октомври 1960 – 4 юли 1971)
Григорий
Кирил софийски митрополит
(4 юли 1971 – 6 ноември 2012)
Неофит
Кирил български патриарх
(4 юли 1971 – 6 ноември 2012)
Неофит