Пропускане към основното съдържание

Поклонническо пътуване из Видинска епархия - Чипровци и Раковица




Александра КАРАМИХАЛЕВА

Когато чуя Чипровци, в съзнанието ми изникват: чипровските килими, Чипровското въстание и разбира се - Чипровският манастир.
на фона на отминалата слава и величие, днес Чипровци е малко погранично селище с оредяло население, чиито жители бързат да ти покажат всичките си забележителности и да ти разкажат за тях. Това, което най-вече ме интересува, е да открия храма. Намира се на високо място в центъра на града и е посветен на "Св. Възнесение", датира от 1677 г., но уредничката на музея ни увери, че този храм е изграден върху основите на по-стара църква, вероятно от втората българска държава. Непосредствено до дувара на църковния двор са основите на величествения някога католически храм "Санта мария". Само част от стените са останали и от разрушената при въстанието през 1688 г. църква "Св. Никола" и Гушовският манастир над града.
След като обядваме в Чипровци, потегляме към едноименния манастир. Пътьом спираме при възобновения белоснежен храм в с. Желязна (с 400 жители). Църквата посветена на св. Николай Чудотворец, след повече от 50 години запустение е обновена и през 2008 г. възкръсна за нов живот.




Чипровски килим


Чипровският манастир. Влизаме в ниската каменна църква, посветена на свети Йоан Рилски, чиито мощи са спрели на това място при пренасянето им от Австро-Унгария. Пред храма - два каменни свещника, вкопани в земята, които някога са попадали в притвора на по-стар и просторен храм. В източния край на манастира е високата кула - костница, в която са събрани намерените на територията на манастира кости. Кости на мъченици.
И двете монашески крила са двуетажни, долепени едно до друго, и се намират южно от храма. Била съм на освещаването на едното крило, започващо от портата на манастира. Помня кога бутнаха другото и започнаха изграждането на ново. Днес и то е съградено, остават само довършителни работи. От старата паянтова сграда е запазен само параклисът в източния край. Целият е зографисан отвътре и отвън.
Игуменът йеромонах Кирил ни кани на чардака и докато пием кафе, разговаряме. Той е строителен инженер по образование. Начетен мъж, със страст към историята, който с увлечение говори за миналото на този край и на манастира.
Създаден през Х век от български католици, Чипровският манастир е претърпял шест разрушения и пожари. Първото разрушаване на светата обител станало през 1404 г. след въстанието на Константин и Фружин. Възстановен е отново, но при Чипровското въстание против османските поробители от 1688 година е опустошен отново. Унищожена е богатата манастирска библиотека с ценни славянски книги и икони.
В началото на XVIII век български православни монаси възстановяват манастира, подкрепени от братя монаси от Русия. Руският император подарил през 1800 година богато украсено Евангелие на светата обител. През 1806 година манастирът отново е разорен и опожарен от берковския бей Юсуф паша. през 1818 година отново е съграден, но десет години пак е изгорен.
Поредното възстановяване на Чипровския манастир и съграждането на малката църквица става през 1829 година, но през 1937-а огънят отново поглъща всичко. И отново градеж, за да дойде последното изгаряне след Освобождението.
Днес благодарение усилията на Видинския митрополит Дометиан и дарения от организации и граждани манастирът е обновен - още една прекрасна перла на тази епархия. Идват и поклонници. Друго ме тревожи. Питам игумена дали местното население посещава манастира.
- "Местното население" са ето тези тримата - сочи той тримата мъже, седнали край него на чардака, - аз тях познавам по име.

Следващата ни спирка е Раковишкият манастир. Нищо не знаех за този манастир и никога не бях ходила там, затова много държах да го посетим. От няколко дена разговарях редовно с игумена, за да координираме плановете си. Той пътуваше със своя събрат за храмов празник в родното си село в Неврокопска епархия. Когато пристигнахме в манастира, те все още бяха на път. Посрещна ни майката на йеромонах Неофит. Жената ни разказа, че претърпяла тежка сърдечна операция, има проблеми със здравето и се чувства по-добре в манастира.
Докато чакаме отците Антим и Неофит, разглеждаме манастира и се запознаваме с историята и забележителностите му. Той датира от X-XI век, но е разрушаван неколкократно през османското време. През XIX век е възобновен. По време на видинското царство на Иван Срацимир е важен духовен и просветителски център.
Сега в манастира има два храма и двата посветени на Света Троица. Старата църква е забележителен паметник от Средновековието (XI-XIII в.), разрушена през 1807 г. от турците и възстановена през 1825 г. С прекрасни стенописи е, Дело на зографи от от Тревненската школа - Кръстьо Захариев и Досьо Коев. До нея е гробът на капитан Киряев, загинал в Руско-турската освободителна война.
Новата голяма църква е строена за храм-паметник на загиналите в Чипровското въстание. Строена е през времето на последната игуменка - майка Харитина. През 50-те години на XX в. изгонват монахините, били са 13, и те се пръсват по различни манастири: Добридолски, Етрополски, Дървенишки.
В самия Раковишки манастир разполагат граничната застава. Варосали стените на старата църква, за да скрият стенописите и я превърнали в конюшна.
Благодарение усилията на тогавашния викарен епископ на Видин, Проватски еп. Софроний (по-късно Доростоло-Червенски митрополит), Църквата си връща манастира. Цената е - няколко декара манастирска земя, върху която построяват детски лагер, чиито сгради сега се рушат.
Днес варовата мазилка е грижливо махната и великолепните стенописи - консервирани. Под стенописния пласт от Възраждането е открит и по-стар. При входа на новия храм откривам табло с имената на игумените , управлявали манастира от Освобождението до днес: йеромонах Агапий, монах Хрисант, монах Яков, йеромонах Йоаникий, монахиня Ксения, монахиня Пелагия, монахиня Харитина, Проватски епископ Софроний, архимандрит Игнатий, йеромонах Паисий, архимандрит Серафим, свещеник Севдалин Петров, архимандрит Антим.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Царският дворец в София

Цялата история на Третото българско царство е неразривно свързана с царския дворец в София. В него са утвърждавани законите и царските укази, тук монархът посреща гостите си и организира приеми, в двореца живее царското семейство. На практика, в царския дворец е съсредоточен живота на страната. Сградата била обградена с дебела каменно-кирпичена, на места с железобетон, стена, в която били направени няколко входа. Освен парадния вход, съществували източна и западна порта, а през северната влизали прислугата и персоналът. Дворецът е построен върху мястото на някогашния турски конак, който бил на два етажа и имал 23 прозореца. Средставата за построяването м у били събрани от българското население от софийско. В конака е съден Васил Левски, а пред сградата, на мястото на което по-късно е построено караулното помещение на двореца, цяла седмица стои забита на кол главата на Бенковски. След Освобождението конакът опустява и Народното събрание решава да се преустрои за дворец като държ

Разправата на Атина с българите в Беломорието след Втората световна война

Гимназията в Дедеагач (дн. Александрополис) - 1940 г. В началото на 1945 г. гръцките партизани от ЕЛАС са обезоръжени, а в страната е установена властта на подкрепяното от Лондон и Вашингтон правителство на Георгиос Папандреу. Негова здрава опора в Егейска Македония и Западна Тракия са изявилите се срещу българската власт през войната паоджийски командири. В Северна Гърция са прехвърлени и 14 батальона на Националната гвардия, които още от февруари 1945 г. са включени в акции срещу левицата. При изграждането на новата гръцка администрация са назначени лица, които още преди войната са известни със злосторствата си над българското население. За да се създаде законова основа на замисления антибългарски поход в Егейска Македония и Западна Тракия Атина приема редица законодателни актове и декрети на базата на които българите са подложени на масово съдебно преследване. По силата на закон 543/1945 "против автономистката дейност" са повдигнати обвинения против хиляди "

"Българка" - една приказка за Балкана с аромат на див чесън

"България е оцеляла, защото враговете й винаги са се изправяли пред гордата гръд на Балкана! А Балкана не може да бъде победен!" Професор Йордан Андреев обичаше да повтаря тази своя мисъл и сигурно съм я чувал десетки пъти в неговите лекции из аудиториите на Университета. Увлекателните му разкази винаги са ми напомняли повече на приказка, отколкото на научна лекция по история. Истинският смисъл и дух на думите му, обаче, може да почувства само човек, който се е докосвал сам до красотата и мистиката на Балкана - вечният пазител на българщината! Сутринта тръгнахме доста набързо и, поне аз, като пишман турист - с маратонките, въпреки, че знаех, че горе все още ще е доста кално. Българка не е висока и последните снегове я подминаха, но доста силни дъждове валяха допреди ден-два. Около половин година не се бяхме качвали към тревненския Балкан и абстиненцията вече яко ме тресеше. Сигурно чувството ви е познато - да нямаш търпение да видиш дали нещо се е променило от последния път,